Бял сос за шницел

.

IN COOPADIIS IUS ALBUM

Apicius, Liber VII (Polyteles / Гурме) ,6 ,6

De re coquionaria / За готварството

Продукти:

5-6 зърна прясно счукан черен пипер

1 щипка смлян кимион

1 клонче девесил

1 щипка семена от седефче (имах случайно, но може спокойно да ги забравим)

3-4 дамасцена сливи (всякакви пасват)

около 50 мл бяло вино

Медено вино или 2 ч.л. мед

няколко капки оцет

1 клонче мащерка

1 клонче риган

нишесте за сгъстяване (от мен)

Начин на приготвяне:

Ами както обикновено. Счукваме семената в хаванчето, а зеленото накъсваме за да не ни избяга нищо от аромата. Смесваме всичко с виното и овкусяваме после с меда и оцета.

Прибавяме сливите и кипваме всичко това на котлона. Сгъстяваме с нишестето.

Според оригинала, ригана и мащерката се слагат накрая. Аз не виждам някаква особена разлика, но щом казват старите, нищо не пречи да им се вярва.

Също така не разбрах защо са наричали сосчето "бяло" така, че по-добре не ме питайте понеже и за това отговор нямам.

Една изненадващо вкусна рецепта!

Да ви е сладко!

 

PS.
Умните глави предполагат, че сливата е пренесена в Европа от Александър Велики по времето на неговите военни походи в Азия, но със сигурност е известно, че е позната в Гърция от преди най-малко 2500 години.
Като търговски център на времето се е наложил Дамаск така, че от там идва и името.
Особено ценена е дамаскинската слива в древния Рим, а на Апиций трябва да поблагодарим за тази чусесна рецепта.
През балканите се разпространява плода до централна Европа, а в днешно време се среща вече съвсем култивирана най-много в Германия, Сърбия и Швейцария.
България пак никъде не се споменава.
Ами това е.